|
Сведения за други населени места около Килифарево
Маноя
|
Възникване и
наименование на селището Килифарево - днес град Килифарево
Като се имат пред вид достигналите до нас исторически и
археологически материали, намерени в околностите на селището,
меже да се приеме, че то е твърде старо, че е основано още преди идването
на римляните на Балканския полуостров, т. е. преди настъпването на новата
ера. Установено е, че на територията на сегашните две
области Великотърновска и
Габровска са живели до нашествието на римските
колонисти и завоеватели местните скотовъдни тракийски племена „Уздицензи"
и „Кробизи". Поради характера на техния основен
поминък скотовъдството - а те отглеждали по
планинските пасища и в котловината големи стада от коне, едър и дребен
рогат добитък - селищата им били от колибарски тип.
Такива селища имало около височината „Градът", където навярно траките
скотовъдци намирали спасение и се защищавали от вражески нападения.
За това свидетелствуват разположените на юг от хълма тракийски некрополни
могили и находките край тях. Това са каменни чукове, железни остриета на
копия, тракийски мечове. Пак в некрополна могила в непосредствена близост
до с. Нацовци е открита чудесно запазена бронзова
статуйка на млад мъж (Статуйката се намира в
Окръжния музей в гр. В. Търново). Зад река
Белица югозападно от с. Нацовци, са открити
останки от тракийско селище,
което тепърва щe се проучва. Местността, където са
открити останките от селището, се нарича „Пардалки". Вещи и предмети от
некрополен произход са открити югозападно от
центъра на селището в
местностите „Кованлъка", „Кюнка" и „Крильовското дере". Стари хора
твърдят, че м. „Гробницата", където са открити останки от
зидове, е била използувана за гробище през т. н. „Чумаво време"(Периодът
между 1806 и 1829 г., когато върлувала чумна епидемия).
На изток от селището, в района на Кантона
(Построен до черен път, който сега е превърнат във второкласно шосе
и свързва Килифарево и Плаково), при регулиране па
местността и изравдяване на синорите в кооперативните блокове, тракторите
изораха фрагменти от керамични съдове, различни но изработка и състав.
Някои специалисти предполагат, че това е напуснатото през „Чумавото време"
от жителите си село Плаково. Археологическите
материали, макар и малко, говорят в полза на нашето предположение за
ранното възникване на селище от разпръснат тип около местността „Градът".
Наименованието на селището през тракийския период и около първия век от н.
е. остава неизвестно. В една местна народна песен от по-късно време за
пръв път се назовава името на селото:
„Какво
е чудо станало
в село Марево,
Марево—Килифарево..."
Излиза, че по-старото име на селото е Марево.
Какво е представлявало селото и как се е наричало то през периода на
римското владичество, също така не е известно. Съществуването на крепост в
съседство с него говори, че тук е имало интензивен стопански живот и през
първите три века на н. е. Плодородната земя, вековните гори, тучните
пасища, удобните за отбрана и строеж на крепости непристъпни хълмове са
привлекли още отрано
римските колонизатори, а по-късно и византийците. Ниските и лесно
проходими старопланински проходи също са задържали вниманието на римските
и гръцките стратези, те изграждат постепенно система от крепости за
контрол и защита. Съществуващите многобройни извори и рекички създават
условия за образуването на поселища. В околностите на селото има извори с
постоянен дебит, които през летните месеци при сравнително малко дъждове и
през сушави години не пресъхват. Някои от тях дават
началото на малки рекички и долове като „Гръцкото дере", „Вълков дол" и
др. През сегашното землище на селото текат няколко такива рекички, като
Белица, Еневица, Елишин. Това изобилие от вода в
околностите на селото се дължи на наличието в миналото на вековни гори.
Затова и съответните местности носят наименованията
„Гащова курия", „Дъбравата",
„Елишин" и др. На северозапад от Килифарево н непосредствено до него
започва високото плато „Мочура". Около него също се извисявала вековна
гора. Изобилието от водоизточници благоприятствувало заселването и
обработването на тези места. От незапомнено време тук се налагат като
основни поминъци покрай земеделието и скотовъдството още лозарството,
градинарството, овощарството, а по-късно бубарството. Във връзка с
обработката на суровините от животновъдството и земеделието през епохата
на турското робство се развиват и процъфтяват занаяятите:
мутафчийство, сарачество, гайтанджийство, бояджийство, тепавичарство,
копринарство, мелничарство, коларство и др. Оттам идват и прякорите на
големите килифарски фамилии Гайтанджиеви, Бояджиеви, Ковачеви, Мутафчиеви
и др. Речните води са били използувани за двигателна сила на тепавици,
воденици и мутафчийски и гайтанджийски чаркове. На мястото на старите караджейки-мелници
и тепавици след Освобождението се издигат големи воденици, снабдени с
парни и електрически мотори за подхранване и задвижване през летните
месеци, когато намаляват водните източници. Някои от тях на река Белица
работят денонощно и сега през цялата година. Други, изоставени и
занемарени, са се превърнали в руини, свидетели на някога интензивен
стопански живот. Условията за оседнал живот и сигурен поминък са
благоприят-ствувалн израстването на значително селище, което още през
византийския период (V—VI в.) играе ролята на важно военностра-тегическо
и икономическо средище. Сигурно доказателство за това е неговото
наименование — „Килифарево" е транскрипция на късния среднобългарски език
на гръцкото „кефалос" — глава, оттам „кефалия" — управител и събирач на
данъците в дадена област. Седалището на този византийски администратор е
било в селото, поради което то е получило и сегашното си име. Нарицателно,
като седалище на административен център, то се е наричало „Кефалията",
или „Селото на Кефалията". В даден период този термин „Кефалия" означава
цялата област, като поземлена единица, обработвана от закрепостеиото към
нея население.
През епохата на феодализма по нашите земи, когато Търново е столица,
Килифарево е не само седалище на „кефалия" — българин, но то е
наследствено царско селище, в което живеят „хранени царски люде"(Жителите
на такива села били подчинени направо на царя).
Крепостта на хълма „Градът" срещу селото е една от главните цитадели на
търновските царе от династията на Асеновци. Местното население я знае,
като „Лятната резиденция на цар Иван-Александър". Действително тя е такава
през XIV в., но нейното предназначение е главно и преди всичко
военно-стратегическо и после ловно и курортно
средище и почивно място за царя. Близостта до престолния град я прави още
по-важна и първостепенна, като опорен пункт и надежден щит срещу
неприятеля. Ceгa вече и славянската транскрипция на
селото „Кефаларево" е напълно побългарена и то се нарича понякога със
сегашното си име Килифарево. Със същото име е записано и на страниците на
нашата героична, късно
средновековна летопис. Дълго време обаче се срещат двете
транскрипции.
Първите писмени данни за селото
са от 1364 г. В написаното от цариградския патриарх
Калист житие на бележития просветител и книжовник
от XIV в. Теодосий Търновски се казва, че цар Иван-Александьр
предоставил на Теодосия място на високата планина, за
построи манастир. „Тази планина, именуема Келифарево, отстои
от царствующия град Търново на не голямо
разстояние"(Д-р
В. С. Киселков - Житието на св. Теодосий Търновски,
Сф. 1926 стр. 12).
След падането на столицата
и държавата под властта на османлиите, името
Килифарево окончателно се налага. Последното име на
селото намираме в един турски регистър от 1430 г., където
са изброени имената на повече от 340 селища и 14 градове, влизащи
в състава иа Никополската
област. Регистърът представлява опис военнофеодалните
владения в границите на този санджак. В него името
иа старата столица е предадено като „Търнови'' вм. Търново.
В по-късните турски
документи и изобщо през епохата на турското робство
селището се именува „Дервент кариелери Килифар"(Клисура на
село Килифар). Като село на дервентджии (пазачи на
проход), то се е ползувало с известни права, едно от които е и
това, че в него турчин не е могъл да нощува. По
същата причина жителите му са били освободени и от
известни данъци, като данъка „бедел", или по-късно
„юшур", който се плащал от всяка къща, като откуп
на християнското население в турската империя срещу освобождаването
от военна повинност. С ликвидирането на еничарския
интитут и въвеждането на редовно набиране на войници по вътрешно
рекрутната система, този данък се плаща от
всички мюсюлмани за издръжка на войската. Имайки
известни права на дервентско(войногуанско село),
Килифарево запазва до известна степен noложението
си на независимо, централно селище в котловината и едва
към края на XVII в. тук успяват да се настанят турци и то в
отделна махала. Естествено, то не е единственото
дервентско войнугуанско село. По същото време
(XV—XVI в.) близо до Хаинбоаз възникват отделните
селища-колиби, изпълняващи различни повинности, като
Воннежа, селището на въглищарите — Въглевци, селището
на грьцкпте преселници и беглеци от с. Арбанаси, т. н. колиби
Гърците, хайдушките махалички Бояновци, Радковци, Райковци,
Дохчовци, Бойчовци и др.
Със заемането на Търновския патриаршески престол от
владика грък н засилването на гръцката
духовноасимилаторска експанзия по нашито земи, в
село Килифарево се настанява новият гръцки„Кефалия",
който сега вече изпълнява функциите на събирач на „владичината",
т. е. на ония данъци, които отиват за гръцката
митрополия в Търново. Макар и да се променят
неговите прерогативи, този
духовен „ясакчия" (бирник) свлича от гърба на
местното население, наред с турските
„юшурджии и беглекчии" (бирници-събирачи на
различни държавни берии и данъци), тежки берии, част от които влизат и в
неговия джоб. Имената на тези гръцки кефалии не са известни. Те са живеели
в най-старата махала „Парцалската", към долния край, известен под името
„Гръцки дол" (Гръцкото дере). Долът разделя първоначално селото на две
части - Парцалската махала, заселена от старите
килифаревски родове - Качаунските, Катавелските,
Попстайковските, Харватовските (Харватските), Правовските (Правовите) и
др. Друга а махала, срещу левия скат на „Гръцкото дере" е по-късна, но и
тука има стари родове, повечето от които са преселници от Балкана, като
- Харизанските, Качковите, Кьоровските,
Гунчовските, Карагеновските, Кокаланските, Продановските, Хаджимихалските,
Будаковските, Фартунските, Мановските (Мановите), Кърпачовските й др. Тези
родове са се заселили и образували по-стария квартал на селото т. н.
„Горна махала". Историята на останалата селищна част, т. н. „Долна
махала", възникнала през XVII—XIX в., е сравнително нова.
|
