Как Килифарево стана град
Спомени на г-н Иван Трифонов, дългогодишен учител и директор на училището в
гр. Килифарево


Килифарево - 1970
Георги Михайлов


Вековните пътеки на колективния труд - 1986
Георги Михайлов


Килифарево
Комунистическа
крепост - 1977
Георги Михайлов
Неделчо Бонев


Килифарево
Комунистическа
крепост - 1983
Съставител - Колектив от Общински Народен Съвет - Килифарево


Защо живея - 1986
Звезден Оброк - 1990
Михаил Цонев

Килифарево - комунистическа крепост
Държавно издателство "Септември"
София, 1983

Ние се гордеем с Килифарево, което е една
от нашите твърдини, крепост на българщината,
на революционното движение,
а днес - на социализма
Тодор Живков

Килифарево е едно от най-големите населени места в Търновската предбалканска котловина. Намира се на 12 км от окръжния център Велико Търново. Южно от селището е разположена местността Градът, където е била лятната резиденция на цар Иван Александър. Килифарево е просветно огнище през Средновековието. Тук през 1348-1350 година Теодосий Търновски основава известния Килифаревски манастир, превърнал се в книжовно средище. Бързото стопанско и културно развитие на Килифарево по време на нашето национално Възраждане го определя като център на повече от 70 селища в едноименната котловина. Развиват се редица занаяти: абаджийство, гайтанджийство, мутафчийство и др. Постепенно се зараждат и фабрични предприятия - за производство на хартия и др. Населението на Килифарево участвува активно в борбата за църковна независимост, в национално-революционното движение и в Освободителната война 1877-1878 година. В този край са родени редица борци за свобода и независимост, между които: Велчо Атанасов - Джамджията, войводата Филип Тотю, капитан Райчо Николов, Бойчо войвода и др. Тук е оставил трайни следи като учител и непримиримият радетел за национална просвета Петко Р. Славейков. Още в първите години след Освобождението от османско иго се откриват две училища. През 1884 г. се хновава народното читалище „Напредък" - център на културно-масова дейност.

Развитието на капитализма и влошаването на икономическото положение на масите е обективна пред­поставка за формирането на работническата класа в Килифарево. Експлоатацията на работниците и селяните ги сплотява и тласка по пътя на организираната борба. Намирайки се близо и в най-тясна връзка с Велико Търново, още след Бузлуджанския конгрес през 1891 г. социалистическите идеи се разпространяват и в Килифарево. Център за среща на първите социалисти - Стоян Ив. Сивчев, Стою Саралиев, Димо Пейков, братя Русеви, Георги Тр. Саралиев и др. - става работилницата на Стоян Сивчев.
За избистряне възгледите на много от членовете на новоизграденото социалистическо дружество - "Закрила" решаващо значение имат Димитър Благоев, Никола Габровски и Георги Кирков, които неколкократно посещават-Килифарево, организират събрания и изнасят сказки.

Димитър Благоев /1856 - 1924/		Георги Кирков /1876 - 1919/		Никола Габровски /1864 - 1925/

    В началото на 1903 г. част от членовете на дружество „Закрила" полагат основите на партийната организация в селището. За неин пръв секретар е избран Стоян Иванов Сивчев.
Макар и млада, партийната организация развива значителна дейност сред населението. Под нейно ръководство се създават и работят просветно дружество „Самообразование", женско дружество „Майчина слава", спортно дружество „Юнак", колоездачно дружество „Светкавица" и др., които допринасят за разпространяване на социалистическите идеи, за класовото израстване на трудещите се. През 1912 г. в Килифарево е учредено първото селско младежко социалдемократическо дружество в страната, което няколко години по-късно се преименува в комунистическо.
Расте влиянието на партийната организация. В края на 1913 г. численият й състав е 30 души, между които са и Трифон М. Саралиев, Стою С. Саралиев, Георги Тр. Саралиев и Трифон Янков Хърватов.
 

Стоян Иванов Сивчев /1876 - 1921/ основател и секретар на партийната организация, куриер на в-к "Искра"		Трифон Янков Хърватов /1875 - 1929/ секретар на партийната организация и делегат на ХХ конгрес на БРСДП /т.с/

Първото просветно и социалистическо дружество Закрила

  Активната антивоенна пропаганда и критика срещу катастрофалната политика на българското буржоазно правителство в годините на Балканската и Първата световна война намират отзвук сред трудещите се. Няма друго село в България, което да е дало толкова делегати на партийните конгреси. На Двадесетия конгрес на БРСДП /т.с/ през 1914 г. за делегат е избран Трифон Янков Хърватов. В работата на Първия конгрес на БКП /т.с/ през 1919 г. вземат участие Трифон Саралиев, Тодор Ив. Гиргушев и Стефан М. Кьоровски, на Втория - Трифон Саралиев и Тодор Касаветов, на Третия - Трифон Саралиев и Тодор Радославов и на Четвъртия конгрес - Тодор Радославов и Петко Ахчиев.
Разраства се кооперативното движение. През 1924 г. е основана първата в страната кооперативна консервна фабрика.
  Великата октомврийска социалистическа революция оказва въздействие върху по-нататъшното идейно израстване на партийната организация. Под ръководството на Трифон Саралиев през 1919 г. се организира гладният поход на килифаревци до Велико Търново, в който участвуват около 1000 души. Активно се подкрепят и стачкуващите железничари от Горна Оряховица.
Голямата изборна победа на партията през 1919 г. е също резултат от влиянието на Великия октомври. От 12 общински съветници 8 са комунисти - Георги Тр. Саралиев, Косю Дамянов, Иван Ботев, Тодор Дончев, Георги Ив. Пишманов, Косю Д. Кукуверов, Илия Манов Гунчев и Нено Байчев. Така се ражда първата Килифаревска комуна и червеното знаме се развява над общината.
Преломен момент в героичната история на партийната организация е организирането и избухването на ръководеното от нея Юнско народно антифашистко въстание през 1923 година. От пропагандиране на социалистическите идеи Партията преминава към нов етап - въоръжена борба за защита на работническо-селската власт.
  Още на следващия ден след фашисткия преврат - 10 юни 1923 г. - с тържествения звън на камбаните се свиква митинг в центъра на Килифарево. Населението на Килифарево и на околните села, водено от видния комунист Трифон Саралиев, с оръжие в ръка се вдига против фашизма. Полагат се основите единния работническо-селски фронт. В продължение на два дни въстаниците водят кървава борба с фашистките пълчища. Силите са неравни и въпреки проявения героизъм въстанието е потушено. Много от въстаниците са избити. Извършени са масови арести. Преминалите в нелегалност образуват първата Килифаревска партизанска чета, взела участие в Септемврийското въстание през 1923 г. и просъществувала до 1925 година.

Георги Трифонов Саралиев /1883-1925/ - секретар на партийната организация и кмет на комуната през 1919-1922		Косьо Димов Кукуверов /1883 -1965/  кмет на комуната през 1922-1923 г.

 
Членове на комуната в Килифарево 1920 - 1923

Младежко комунистическо дружество "Ленин" Килифарево /1919-1920/ г.

Тодор Иванов Гиргушев /1894 - 1965/ - секретар на партийната организация 1914-1918 и 1928 - 1931 г.		Димитър Тодоров Байчев /1900 - 1942/ - секретар на партийната организация 1918 - 1919 г.
Георги Иванов Пишманов /1886 - 1978/ - секретар на партийната организация 1919 - 1920 г.		Александър Недялков Ахчиев /1892 -1958/ - секретар на партийната организация 1922 - 1923 г.

Митинг, на който е обявено Юнското въстание.
/Худ. Добри Лещаров/, Килифарево, 10 юни 1923 г.

Тодор Колев Радославов /1894 - 1925/ - председател на революционния съвет		Трифон Минчев Саралиев /1888 - 1923/ - ръководител на Юнското въстание и председател на военния съвет

Паметен знак в местността Мочура до Килифарево,
където е взето решението за Юнското въстание
 

Иван Цонев Мангов /1881 - 1923/ - участник в Юнското въстание		Петър Генчев Панайотов /1890 - 1923/ - участник в юнското въстание		Николай Томев Кожухаров /1903 - 1923/ - участник в Юнското въстание
Съби Маринов Димитров /1890 - 1923/ участник в Юнското въстание		Георги Симеонов Попов  /1900 - 1924/ - участник в Юнското въстание и командир на първата Килифаревска партизанска чета		Никола Иванов Пенев /1900 - 1979/ командир на Килифаревската чета

      УЧАСТНИЦИ в Килифаревската партизанска чета през периода 1923-1925 година
  1. Георги С. Попов - Килифарево
  2. Никола Ив. Пенев - Килифарево
  3. Тотю Саралиев - Килифарево
  4. Иван Ив. Паунов - Долна Оряховица
  5. Стефан Парасков - Килифарево
  6. Димитър Бълхов - Килифарево
  7. Иван Девитаков - Килифарево
  8. Георги Ковачев - Килифарево
  9. Моско Москов - Лясковец
10. Христо Парламента - Лясковец
11. Стефан Степанич - Долна Оряховица
12. Нико Паунов - Долна Оряховица
13. Иван Чокоев - В.Търново
14. Стоян Златарев - Ихтиман
15. Георги Шейтанов - Ямбол
16. Надежда Попова - Килифарево
17. Мариола Сиракова - Килифарево
18. Васил Калчев Чирпан
19. Христо Баев - София
20. Петър Букурешлиев - Ловеч
21. Желю Грозев - Харманли
22. Дончо Бълхов - Килифарево
23. Марин Райчев - Горна Оряховица
24. Никола Енчев - Враца
25. Врангел Матров - Лясковец
26. Николай Христов - Стара Загора
27. Богдан Баров - Стара Загора
28. Минчо Стоянов - Стара Загора

 

    ПОЛИТЕМИГРАНТИ И ИНТЕРБРИГАДИСТИ
1. Васил Шарков - участник във Великата октомврийска социалистическа революция
2. Мано Гунчев - участник във Великата октомврийска социалистическа революция
3. Дончо Гьонов Бълхов - интербригадист
4. Валентин Цанев Вълев - политемигрант
5. Димитър Гьонов Бълхов - политемигрант
6. Иван Райков Касаветов - политемигрант
7. Марин Дончев Яламов - политемигрант
8. Янко Маринов Хаджитотев - политемигрант
9. Надежда Симеонова Попова - политемигрант
 

  Героични са страниците от летописа на партийната организация в Килифарево след 1925 година. През 1926 г. тук се изграждат първата младежка единофронтовска група и секции на Независимите работнически професионални съюзи в почти всички предприятия и занаятчийски работилници. Една година по-късно - месец март 1927 г. - в Килифарево се провежда учредителната конференция на Работническата партия, а през 1929 г. се създава и дружеството на РМС.
  Партийната организация разширява своето влияние сред бедните и средните селяни. Резултат на това е успехът в изборите през 1929 година. В изборите за общински съветници и училищни настоятели, проведени на 16. II. 1932 г., партията получава 510 гласа. За кмет е избран комунистът Къню Трифонов, а за съветници - комунистите Дончо Ив. Бобчев, Петко Воденичаров, Никола В. Дамянов, Тодор Ив. Гиргушев, Денчо А. Ковачев, Петър М. Гунчев, Недю Д. Коматов и Недю М. Гагов. Изборните победи напомнят за възхода на Килифаревската комуна от периода 1919-1923 година.
  Превратът на 19 май 1934 г. налага нови форми на борба. Голяма помощ оказват членовете на Окръжния комитет на Партията - Петър Панайотов, Димитър Стоичков, Димитър Дюлгеров и др. През 1936 г. в Килифарево се провежда районно партийно и комсомолско съвещание с участието на пълномощника на ЦК на БКП Петко Кунин.
За разширяване връзките с трудовата младеж допринася изграденото през 1936 г. спортно дружество - "Дан Колов".
  Със съдействието на кооперативното ръководство и по инициатива на РМС през 1937 г. към местната кооперация се създава младежка кооперативна група от 50 члена.
Партийната организация използува читалището като мощна антифашистка и антивоенна трибуна. Израз на любовта към Съветската страна е изграденото през 1938 г. в Килифарево дружество за българо-съветска дружба. Партийните членове участвуват активно в Соболевата акция.

  Верни на своите революционни традиции, килифаревци под ръководството на партийната организация, активно се включват във всенародната борба против фашизма през периода 1941-1944 година.
В горите на местността Бутора се сформира Килифаревска партизанска чета. В началото на 1944 г. в селището е изграден комитет на Отечествения фронт. В борбата против фашизма вземат участие 26 партизани, 110 ятаци и помагачи, около 200 души преминават през затворите и концентрационните лагери, повече от 400 из­питват ужасите на полицейските участъци. През периода 1923 - 1944 г. Килифарево даде 30 свидни жертви - верни синове и дъщери на народа. Много младежи участвуват в Отечествената война като доброволци. Във Втората фаза на войната загиват Михаил Генев, Марин Дончев, Димитър Петров и Никола Кънев.

      ПАРТИЗАНИ от Килифаревската чета на Горнооряховския пар­тизански отряд
  1. Тотю Василев Саралиев /Филип/ - Килифарево -командир
  2. Георги Станчев Качаунов /Сашо/ - Килифарево -политкомисар
  3. Иван Генов Райков /Странджата/ - Килифарево -зам. командир
  4. Иван Маринов Пейков /Неделчо/ - Килифарево
  5. Йордан Георгиев Нешев /Чавдар/ - Килифарево
  6. Недю Маринов Кокаланов /Ботю/ - Килифарево
  7. Райчо Панайотов Косев /Дядо Иван/ - Килифарево
  8. Иван Христов Токмакчиев /Петко/ - Килифарево
  9. Райчо Иванов Ангелов /Хари/ - Килифарево
10. Иван Ангелов Захариев /Нойко/ - Килифарево
11. Стефан Иванов Цонев /Евгени/ - Килифарево
12. Деню Райков Денев /Даката/ - Дебелец
13. Димитър Тодоров Фъртунски /Хаджията/ - Дебелец
14. Андрей Пенчев Русинов /Здравко/ - Килифарево
15. Александър Славов Николов /Живко/ - Дебелец
16. Никола Петков Маринов /Камен/ - Килифарево
17. Никола Дончев Мангов /Чапаев/ - Килифарево
18. Стефан Францов Петров /Вълко/ - Дебелец
19. Христина Стоичкова /Здравка/ - Лясковец
20. Роза Христова Камбурова /Райна/ - Михалци
21. Станчо Митев Манев /Милко/ - Леденик
22. Георги Атанасов Маринов /Сокол/ - Килифарево
23. Стефан Николов Паунски /Евлоги/ - Дебелец
24. Съби Минчев Събев /Пирин/ - Дебелец
25. Николай Кънев Славков /Станчо/ - Дебелец
26. Нено Маноев Ненов /Страхил/ - Дебелец
27. Иван Димитров Бодев /Калчо/ - Дебелец
28. Неделко Дончев Тихойнов /Стоян/ - Килифарево
29. Георги Денчев Ковачев /Горчо/ - Килифарево

    ПАРТИЗАНИ от Килифарево в други чети и от:
1. Михаил Цонев политкомисар на Пенчев /Пеко/ -Горнооряховския отряд
2. Пенчо Цонев Пенчев /Мойсей/ -политкомисар на Еленската чета
3. Тодорка Георгиева Ставрева /Лиляна/ - Еленска чета
4. Радул Минчев Радулов /Енчо/ -Еленска чета
5. Райчо Ангелов Пенчев /Боян/ -Еленска чета
6. Тодор Пенчев Русинов -Еленска чета
7. Петър Дончев Мангов /Орлин/ -четен командир в отряд „Чавдар"
8. Иван Кръстев Димитров - партизанин в Чехословакия
 

 Килифаревци днес са щастливи и горди със съзнанието, че вървят по пътя, начертан от загиналите във величавата борба, че вървят по път, проверен от победата на 9 септември 1944 година, озарен със ела-ата на трудовите победи.
Килифаревската партийна организация и трудещите се дават своя принос за изпълнение на партийните решения. Още през 1946 г. е изградена първата в окръга селска шивашка кооперация - ТПК „Москва", а една година по-късно е учредено ТКЗС в селището.
Особено плодотворни са годините след Априлския пленум на ЦК на БКП. Развива се машиностроенето. Значителни са успехите в строителството, благоустрояването, селското стопанство, услугите и търговията, образованието и културата, здравеопазването и курортното дело. Сега на територията на града са изградени и функционират монтажно-механичен завод „Тотю Саралиев", машиностроителен завод „Белица", АПК „Трифон Саралиев", ТПК „Пенчо Цонев" и районна потребителна кооперация. През 1973 г. Килифарево получи своето най-високо признание - обявяването му за град лично от нашия пръв партиен и държавен ръководител др. Тодор Живков. В 1979 г. стана център на селищна система. Днес под ръководството на Общинския комитет на БКП, на общинската партийна организация работ­ническите колективи, комунистите, сдружените земеделци и комсомолците са в трудова надпревара за изпълнение на партийните решения. Както в героичното минало, така и сега, верни на заветите, единни и сплотени около Централния комитет на БКП, килифаревци отдават сили и енергия, творчество и дръзновение за изпълнение на конгресните предначертания.

  ИЗДАНИЕТО Е ПОДГОТВЕНО ПО ПОВОД 80 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В КИЛИФАРЕВО, 60 ГОДИНИ ОТ ЮНСКОТО АНТИФАШИСТКО ВЪСТАНИЕ И 60 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА КИЛИФАРЕВСКАТА ЧЕТА 1923 - 1925 Г.

КИЛИФАРЕВО - КОМУНИСТИЧЕСКА КРЕПОСТ
Съставител - Колектив от Общински народен съвет - Килифарево
Редактор - Росица Стоянова
Художник - Красимира Коцева
Художествен редактор - Мира Антонова
Технически редактор - Люба Манолова
Коректор - Екатерина Рогачева
Дадена за печат на 15.XI.1982, г. Подписана за печат на 15.11.1983 г. Излязла от печат на 30.IV. 1983 г. Издателски коли 5. Печатни Коли 5 Формат 12/60/90. тираж 5000 Изд.-поръчка № 116/83
Поръчва Общински народен съвет - Килифарево Издава ДИ „Септември". София, 1983 г. Цена 1,95 лв.